Крадецът на книги - Маркъс Зюсак

I have hated the words and I have loved them, and I hope I have made them right.

 - The book thief

 

 

  Връщаме се няколко години назад, когато за пръв път видях книгата в ръцете на една плажуваща и, въпреки че не бива да се взимат решения на база корица, при вида на обвивката, а и на заглавието, реших, че един ден ще я прочета. Мина известно време преди да се сетя отново за съществуването й. Малко след като излезе филмовата адаптация и моя приятелка подхвана книгата дойде редът и в читателския ми план. С две ръце мога да кажа, че е изключителна книга, обвила в себе си едно от най - тъмните и мрачни времена в човешката история и част от съществуването на едно малко момиче, което успява да се самосъхрани с помощта на няколко книги.

 

 

 

 Историята стъпва на годините от Втората световна война, намира си дом в малко градче в Германия, в къщата на осиновителите на малката Лизел. Цялото повествование се води от гледната точка на Смъртта и, като се замисля, можем да определим това четиво като дневник на господарката на онзи свят. Смъртта, той или тя- вие решавате, следи живота на Лизел, но понякога напуска територията му и се отправя към призванието си и читателя наблюдава как войната е измъчила дори и нея. Вместо да се фокусира върху тъмнината появяваща се с пристигането й, тя намира интерес в другите цветове, за Смъртта човешкия свят е сътворен от най- различни багри, те са спасение от вечната й длъжност.

 Като оставим настрана хаоса в световен план, главната героиня се намира в такъв и в личен план. През първичните й детски мисли  виждаме напоените със страх и ужас дни на обикновените цивилни. Историята започва с осиновяването на Лизел от възрастна двойка. Тези трима герои намират общ език, превръщат се в единственото стабилно един за друг нещо насред анархията "навън". Към това число добавяме и образът на Руди, момченцето, с което Лизел изживява лудориите на детството си. В свят на униформи и забрани тези двама калпазани намират утеха в приключенията, а за Лизел това е поредната кражба на книга, без значение каква е тя като само по себе си това деяние е малък, беззвучен бунт.

  Любимият ми герой е Ханс Хуберман, бащата на Лизел. Благодарение на него тя се научава да чете и пише, умения, които й служат като щит. Той въплъщава човечността, въпреки предразсъдъците и страха, уповава се на надеждата, че тежката действителност наречена "сега" за тях скоро ще свърши.

 Думите на Зюсак са много леки, но наредени една до друга са пример за силата, която има словото, думи, които те докосват и оставят нещо след себе си. Това бе първата книга, която ме накара да изровя един молив и да подчертавам изречение след изречение. Маркъс Зюсак създава една уникална книга, наситена с безброй емоции и въображение и перфектно завършена. След последната точка всичко е казано, друго би било излишно и несъответстващо на епохата. Историята на крадецът на книги е разказана.


/  The Book Thief OST - 22. The Book Thief/